Микропластмасата в храната, алергичните реакции и още от вредите, които ни нанася
Вече за никого не е загадка, че микропластмасата е на всички места към нас - във въздуха, в почвата, във водата, в храната, която консумираме. А учените не престават да търсят отговор на въпроса по какъв начин това ни вреди. И откритията им са все по-притеснителни.
Изследователи от University of Hull проучват данните от 17 други извършени изследвания за токсикологичните въздействия на микропластмасите върху човешките кафези в лабораторни условия. Отделно сравняват равнищата на микропластмаси, нужни за причиняване на клетъчно увреждане, с тези, признати посредством питейна вода, морски блага и готварска сол.
И изводът им е, че микочастиците в количествата, които одобряваме всекидневно, могат да причинят клетъчна гибел, увреждане на клетъчните стени и алергични реакции. Освен това се открива, че степента на клетъчно увреждане се усилва с количеството всмукана микропластмаса, а най-вредни са частиците с неправилна форма.
Това изобретение се оказва значимо за учените, тъй като в лабораторни условия за опити се употребяват микрочастици с вярна, сферична форма. А тези, с които се сблъскваме в действителната среда, може да са в пъти по нездравословни за тялото ни.
Начинът на влияние на микропластмасата върху човешкия организъм обаче към момента крие редица въпросителни, тъй като не може да се даде безапелационен отговор на въпроса колко дълго тя остава в другите системи. Затова и отрицателният резултат върху клетките се дефинира като като върха на айсберга.
А още по-притеснителното е, че на този стадий няма по какъв начин да се защитим от това нездравословно въздействие, тъй като, както казахме, микропластмасата е на всички места. Единственото, с което можем на понижим вредата, е като заобикаляме храните, за които се знае, че са с по-високо наличие, припомня Daily Mail.
Необходими са и още спомагателни проучвания с акцент върху клетъчните увреждания, които предизвикват частиците микропластмаса. Но изводът и на този стадий е явен - те нанасят не по-малка щета на телата ни, спрямо тази върху природата.
Изследователи от University of Hull проучват данните от 17 други извършени изследвания за токсикологичните въздействия на микропластмасите върху човешките кафези в лабораторни условия. Отделно сравняват равнищата на микропластмаси, нужни за причиняване на клетъчно увреждане, с тези, признати посредством питейна вода, морски блага и готварска сол.
И изводът им е, че микочастиците в количествата, които одобряваме всекидневно, могат да причинят клетъчна гибел, увреждане на клетъчните стени и алергични реакции. Освен това се открива, че степента на клетъчно увреждане се усилва с количеството всмукана микропластмаса, а най-вредни са частиците с неправилна форма.
Това изобретение се оказва значимо за учените, тъй като в лабораторни условия за опити се употребяват микрочастици с вярна, сферична форма. А тези, с които се сблъскваме в действителната среда, може да са в пъти по нездравословни за тялото ни.
Начинът на влияние на микропластмасата върху човешкия организъм обаче към момента крие редица въпросителни, тъй като не може да се даде безапелационен отговор на въпроса колко дълго тя остава в другите системи. Затова и отрицателният резултат върху клетките се дефинира като като върха на айсберга.
А още по-притеснителното е, че на този стадий няма по какъв начин да се защитим от това нездравословно въздействие, тъй като, както казахме, микропластмасата е на всички места. Единственото, с което можем на понижим вредата, е като заобикаляме храните, за които се знае, че са с по-високо наличие, припомня Daily Mail.
Необходими са и още спомагателни проучвания с акцент върху клетъчните увреждания, които предизвикват частиците микропластмаса. Но изводът и на този стадий е явен - те нанасят не по-малка щета на телата ни, спрямо тази върху природата.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ